Повече от 5-6 пъти, в продължение на 15 години, в които работим заедно ми казваше: „Ако умра искам да ми прочетеш най-прочувственото и силно слово на гроба.” Аз като ужилена и отговарях: „Не искам да ми говориш такива глупости! А пък и там не се знае, кой ще бъде пръв. Само Бог знае!” Започваше гърлено да се смее, както само тя може, а звънливият ѝ смях пълнеше и излизаше от тесните рамки на директорския кабинет. След това отговаряше: „Ако аз умра първа – ти ще ми четеш, ако ти си първа – аз ще ти чета. Обещай ми! Заклевам те!” И аз пак започвах да споря с нея, вярвайки, че такова време няма да дойде никога и не се знае кой, как, какво, кога и защо…
За съжаление, новината от преди няколко дни буквално срина всички ни – близки, роднини, колеги и приятели. В такъв момент, когато не знаеш „по кой свят ходиш” и докато си мислиш, че сънуваш лош сън или че си чул грозен слух, а само две минути след това болката от загубата парва сърцето и пълни очите ти със сълзи, а в още последвалите две, очакваш, че ще чуеш първо гласа ѝ, а после да видиш и самата нея, влизайки през вратата на Дирекцията с ведрото: „Добро утро!” все още ни карат да вярваме, че това не е истина. Единствено това: „Обещай ми! Заклевам те!” ме кара да го направя и съм събрала сили само за толкова, за да спазя нейното заклеване и желание!
Всеки пази вече в сърцето си тази жена по-различен начин: за Найден – тя е неговата родна майчица, за Владо е неговата обична съпруга, за леля Бонка – нейното първородно детенце, за колегите – любимият шеф, за приятелите – Иса, Искра, Искре, за мен е Шипева – жената, която е една от малкото, която повярва в мен и ми даде шанс да продължа напред и да се осъществявам професионално. Тя е една от моите първи класни ръководителки във втори и трети клас, които силно ми повлияха да спазвам позициите на чест, лоялност и отстояване на собствено мнение.
Няма да говоря за грижите, които полагаше към безработните, давайки им шанса да работят и да се чувстват пълноценни – те си знаят!
Няма да говоря за болните, на които помагаше, докато и тя самата беше болна!
Няма да говоря за огромната ѝ обич към Копривщица!
И само моля ви, не си мислете, че всичко е твърде идеализирано! Имали сме спорове и скандали, които винаги са касаели Копривщица и нейното добро представяне пред света, но пък и те, споровете винаги са били продуктивни и консенсусни, въпреки различните ни мнения и възгледи. Следствието от тях винаги докарваха до нещо добро, красиво и
позитивно за градчето.
Затова ще говоря и плача само, затова, че никога повече няма да чуя нейното съкровено и чувствено-обично изповядано: „Копривщице, единствена!” в най-тържествения ден на този град – 1 май! И затова, че с нейната загуба този град вече няма да бъде същият, а малко по-сиротен и беден.
Но вече, знам, че там, в по-добрия свят, в който се пресели, тя е щастлива от факта, че ще намери вечен покой до любимеца ѝ Димчо Дебелянов и нейния съкровен приятел Нончо Воденичаров, положени почти един до друг, в тяхната най-топла и съкровена копривщенска земя!
Аз съм ти простила отдавна, прости ми и ти! Още древният Аристотел говори и оправдава справедливостта и останалите три добродетели – мъдростта, смелостта и умереността по следния начин: „Който постигне тези добродетели, достига до блажения живот.” Ти го достигна, приживе! Теб те обичат много хора, които те пазят в сърцата и душите си! Шипева, изпълних клетвата и желанието ти! Лек и светъл да е пътят ти към небесните селения на Бога! Прости на всички и лети нагоре,
както само ти си знаеш…
К. Неделева
На Искра Шипева с обич и поклон, В памет на Искра Асенова Шипева – Пухова (04.10.1958 – 12.07.2017 г.)
